Брой 2445 (49) от 17-07-2017

ЗАГЛАВИЯ в бр. 2445 (49) на в. ВИДИН:

  - 125 години вестинк ВИДИН (На 18 юли 1892 година излиза първият брой на вестника, издаван от Тодор х. Тошев)
  - Искаме по-ниска такса за моста
  - Подкрепа от три милиона (Среща на видинския кмет с Цветан Цветанов)
  - На прохода Кадъбоаз: Най-големият събор на Балканите
  - Спешни пътни ремонти
  - Темида: Осъдиха убиеца на тригодишно дете
  - Летният културен фестивал "Дунавски вълни" - ПРОГРАМА
  - НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА:
          - С внимание към военно-инвалидите
          - Задържани за бракониерство
  - 104 години от обсадата на Видин - Генерал Кръстьо Маринов: ДОКАТО СЪМ ЖИВ, СРЪБСКИ КРАК НЯМА ДА СТЪПИ ВЪВ ВИДИН
  - Циганията на Балканите: РЕЗЕРВАТ "БЪЛГАРИЯ" (Ромите - комуфлажни сили за бързо извинение на властите) - коментар на Николай Витанов
  - Приемът след осми клас
  - Смърт в Кошава
  - Смущения в ел. захранването на Белоградчик и Чупрене
  - Контрабанден коноп на моста
  - САМО ЗА МЪЖЕ: Уловиха риба-убиец
  - Замърсяването на Дунав (най-голямо замърсяване е отчетено след устието на река Тимок, градовете Видин, Свищов и Русе...)
  - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО
 
 
"Найчо Цанов" № 6
 
ПЛАНИНАТА ЛЕВСКИ
 
ДЯКОНЪТ ИГНАТИЙ - СВЯТА СВЕЩИЦА ПРЕД БЪЛГАРСКОТО

   Той не е писател, поет, интелектуалец. Не е надут военен, нито безотговорен авантюрист. Той е Божий пратеник. Монах от представите ни едновременно за Уилям от "Името на розата", Паисий от Историята и Ередия от "Осъдени души". Върху ореола на който времето няма власт.

   Само книгите, посветени на Апостола, са над сто. Отделно има хиляди статии, много спорни въпроси, големи митове и инсинуации по адрес на най-святата личност в българската история. Сред най-проникновените изследвачи на живота и делото на Васил Левски са Николай Генчев, Иван Унджиев, Мерсия Макдермот, както и големият приятел на вестник ВИДИН, скоропостижно отишлият си от този свят професор Иван Стоянов.

   Дълго време социалистическата пропаганда къпеше личността на Левски в светлината на хайдушката митология, към чийто удобни социални лакърдии се притуряха и национал(истич)ните претенции към турската империя. Като всячески се подценяваше ролята на християнската религия за идентификация на българската нация. Процес на идентичност, тръгнал от "История славянобългарска" и завършил по същество със Съединението, а формално с Независимостта.

   Разбира се, честни изследователи като Тончо Жечев и при социализма намираха начини да кажат истината. Трябваше обаче да дойде същинското освобождение от тоталитарното скудоумие, за да може през 1993 г. авторът на "Българският Великден" да заяви следното:

   "Мнозина са се опитвали да надникнат в тайната на формирането на най-светлия деятел в новата ни история, в тоя лъчезарен образ, изплетен само от светлина, почти без сянка. Тайната си остава тайна. Легендарното съзнание на народа, изглежда повече от всички, се е досещало за нейния смисъл и съдържание. В него Левски е Апостол, тоест редом до Спасителя."

   Звучи романтично, но Левски си остава монах като поведение, вярващ човек, у когото любовта към ближния прераства в любов към България и справедливостта. Така фокусира образа на великия българин в книгата си "Левски - другото име на свободата" проф. Пламен Павлов.

   Много обществени джуджета продължават да правят опити да се отъркат о величието на Дякона. Особено днес. Като възвеличават себе си или принизяват него. "Джуджетата обаче, които според средновековната метафора се катерят по раменете на гигантите, за да ги тупат по главите, няма как да не изпопадат от тия висоти, на които се мъчат да се изкатерят - предупреди Тончо Жечев. - Разреденият въздух на духа не е за хилавите дробчета и сополивите носове на пигмеите.

КЛИКНЕТЕ  по долу на 2017- 49.pdf, за да прочетете този брой на вестника:
AttachmentРазмер
2017-49.pdf4.48 MB