Брой 2399 (03) от 12-01-2017

ЗАГЛАВИЯ в бр. 2399 (03) на в. ВИДИН:

  - ДУНАВЪТ ЗАМРЪЗВА (Транспортни проблеми и опасности от наводнения вещае тревожнато състояние на голямата европейска река)
  - Мирела Иванова, Дойче веле:: МОСТЪТ И ИЗЛЪГАНИТЕ НАДЕЖДИ 
  - Представиха проекто-бюджета на Видин
  - Публично обсъдиха проекто-бюджета на Белоградчик
  - Михаил Миков се отчете като депутат: Постъпих морално и почтено като отказах коалиция с ГЕРБ 
  - 12 януари - 140 години от рождението на д-р Бърни Бончев - лекар, кмет на Видин 1934-1938 г. общественик, краевед: СЛУЖИЛ ЧЕСТНО, БЛАГОРОДНО И ПО ВЪЗРОЖДЕНСКИ ВСЕОТДАЙНО
  - Дишаме най-мръсния въздух в Европа (България е на второ място по смъртност заради мръстния въздух)
  - Имен ден на Дометиан
  - Нелегални цигари на моста
  - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 
"Найчо Цанов" № 6
 
ЗАКОНЪТ НА МЪРФИ
 
КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМ ЩАБ, ТОЛКОВА ПО-КАЛПАВО СНЕГОПОЧИСТВАНЕ

   Три дни след спиране на големия снеговалеж, който по официална статистика във Видинско възлизаше между 25 и 30 сантиметра, имаше затворени пътища в цялата област. Като се почне от пътя за Ясен на Дунава и се стигне до Бориловец и Киряево в Балкана.

   И това при положение, че за късмет, точно в деня, в който заваля (5 януари) бе свикан областният щаб за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб. Който регионален щаб обсъди навреме готовността за работа и единодействие при усложнена зимна обстановка. Иначе, кой знае какво би станало?

   Докато сега поне стана ясно, че с цел предотвратяване на бедствието в областта били организирани дежурни екипи, които във взаимодействие помежду си наблюдавали и контролирали състоянието на пътната, ВиК и енергийната инфраструктура. Както ни увериха предварително представителите на регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", областната дирекция на МВР, областното пътно управление, водно и електроразпределителните дружества в региона...

   Благодарение на което ни се изясни още, че с техника, инертни материали и химически вещества за снегопочистване на пътната мрежа на територията на областта са оборудвани 13 опорни пункта. Взети били мерки за поддържането на главните пътни артерии и на Дунав мост 2, както и за осигуряване безопасността на движение в целия регион.

   Добре, че движение нямаше. Щото никой не знаеше къде са въпросните пунктове, та трябваше нещата да се доизясняват в реалната обстановка. В смисъл, че пунктове е имало там, където не е трябвало да има. Или че е трябвало да има такива на поне още 13 места. Тъй като, според АПИ, дълго след валежите непочистени на територията на областта официално останаха следните отсечки: Тополовец - Добри дол, Шишенци-Бориловец, Раковица-Киряево, Буковец - Церова вода - Раковица, Синаговци-Божурица, Бойница-Кула, Неговановци - Ново село, Кула-Грамада.

   Всичко това благодарение на създадената "организация за действие при снеговалеж и заледяване", при която според областния управител (в оставка) службите били в постоянна връзка помежду си и са имали готовност при необходимост да реагират бързо и професионално.

   В стила на хумориста Румен Белчев, до идната зима ще забравим за професионализма на службите. Засега да пием "по един зелев сок за отскок и - на работа, че апокалипсисът може и да се отложи, но падежът на кредита е неизбежен".

 
  Николай Витанов
 
ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЕРЕСИ
 
АНАТОМИЯ НА ПОПУЛИЗМА
 
Икономическият застой превръща болшевизма в политическа мода
 

   Нови и нови партии рестартират отляво и отдясно горката България. Нямат спирка тия, които са решили да отдадат мило и драго за родината. Сипещи за целта обещания, както следва: учените - за функционално образование, патриотите - за пенсии и заплати, пожарникарите - за стабилност, комунистите - за всичкото благосъстояние, за което се сетите. Е, на това му се вика популизъм, ако трябва да обясним нагледно и по простому смисъла на този бродещ над България, Европа и Северна Америка призрак.

   Първоначално "популизмът" означава аграрно движение със социалистическо вдъхновение, стремящо се към еманципацията на руските селяни около 1870 година. Прилагано по същото време и за дефинирането на американско селско протестно движение, насочено срещу банките и железопътните компании.

   Едно време комунистът Бертолт Брехт казал, че цялата власт идва от народа. "Но къде отива?", чудел се завалията. Въпрос, на който и до ден-днешен няма ясен отговор. Някакво обяснение търси в книгата си "Що е популизъм?" преподавателят в Принстън Ян Вернер Мюлер, сътрудник и на Института за хуманитарни науки във Виена.

"Терминът "популистки" редовно се използва като синоним на "анти-естаблишмънт", по всичко изглежда независимо от конкретните политически идеи; съдържанието, за разлика от поведението, като че ли просто няма значение - споделя Мюлер. - Ето защо терминът се асоциира преди всичко с определени настроения и емоции: популистите са "гневни", техните избиратели са "разочаровани", "обидени".

   Очевидно главното тук е харизмата. Която, подобно на асфалта, също не се яде, но поражда чувства и настроения, които са основополагащи при всеки избор. В който смисъл (и според логиката) харизматичните личности (военни, артисти и подобни) са по-избираеми политици, макар в същото време да имат най-малък опит във вземането на лични, камо ли на национални решения. Просто защото са професионално (неизлечимо) деформирани в посока да изпълняват чужди заповеди (на началници, автори и режисьори), без да разсъждават. Както и да лъжат, вживявайки се в лъжите си.

   От друга страна, ако свържем популизма с популярността, то би трябвало и той както тя да се подчинява на железния закон, според който даден филмов или политически артист да слиза от върха на славата след третата година. След която по-скоропостижно или по-бавно, в зависимост от други личностни качества извън харизмата, да се слее с масовката.

   Какви са постулатите на популизма?

   На първо място популистите са анти-елитисти - не признават никакви елити, в т. ч. и брюкселския такъв. "Имайки предвид презрението им към независимите институции, то едва ли е трудно да се разбере защо популистите се противопоставят на ЕС, който в определен смисъл е най-чиста форма на либерална демокрация: управление чрез безпристрастни правила, вместо чрез мнозинството на момента, при което по-голямата част от правилата изискват постигане или на свръх-мнозинство, или на единогласие - коментира директорът на Центъра за европейски изследвания Даниел Грос. - За популистите ЕС представлява значително количество допълнителни сдържания, които са дори още по-трудни за преодоляване от вътрешно-политическите. Това го превръща в проблем. В друг смисъл обаче ЕС действително страда от недостиг на демокрация: както популистките лидери редовно подчертават, неговите брюкселски водачи не са избрани - признава Грос. - (Популистите използват подобни аргументи и при отричането на легитимността примерно на националните съдилища). Реалността, разбира се, е, че демократично избраните правителства и парламенти излъчват водачите и чиновниците на ЕС (както и независимите национални съдии), точно за да поставят ограничения върху властта на мнозинството от момента и върху бъдещите правителства. Но популистите преоформят разбирането на последователите си за тази система, обявявайки, че подобни официални лица са част от „елита", избрана от техните компаньони от елита, за да осуетят изпълняването на народната воля."

   Освен че са анти-елитисти, популистите винаги са анти-плуралисти. Популистите твърдят, че те, и единствено те, представляват народа. Което е изключваща форма на идентичностна политика, заплашваща демокрацията. Защото демокрацията изисква плурализъм и признанието, че трябва да създадем справедливи условия, за да живеем заедно като свободни, равноправни, но неизкоренимо различни граждани.

   В този смисъл, „демокрациите днес са застрашени не от някаква цялостна идеология, която систематично отрича демократичните идеали. Заплахата, пред която те са изправени, е популизмът - изопачена форма на демокрация, която обещава да осъществи най-възвишените идеали на демокрацията („Нека народът решава!"). Заплахата, с други думи, идва отвътре - защото политическите актьори, които представляват тази заплаха, говорят на езика на демократичните ценности. Това, че крайният резултат е форма на политика, която е грубо антидемократична, би трябвало да ни стресне - и да ни убеди, че е необходима нюансирана политическа преценка, която да ни помогне да определим къде точно свършва демокрацията и къде започва популистката опасност", предупреждава политическият наблюдател Ян Вернер Мюлер.

   Популистките водачи действат, изхождайки от твърдението, че волята на "народа" - както е определян от популистите - не трябва да бъде институционално ограничавана. А това противоречи на фундаменталния принцип на либералната демокрация: че властта на мнозинството трябва да бъде ограничавана. Който принцип ако се прекрачи, нагазваме в блатото на болшевизма.

   Интересното при популизма е, че той (почти) не е социално обусловен. Макар и на европейска територия да се появи за първи път в Гърция в лицето на левичарската партия Сириза, след това по-скоро десният популизъм спечели многобройни привърженици в страни със силни икономики като Австрия или в страни, усетили сериозни ползи от членството си в ЕС, като Унгария и Полша. И ако в Гърция има някаква първопричина в лицето на наложения от ЕС и Световната банка остеритет (строга бюджетна диета), то нищо подобно не може да се изтъкне като повод за възхода на популистките настроения във Франция, например.

   Заплахата от тероризъм и страхът от масов прилив на емигранти от мюсюлманския свят, в съчетание с широко разпространеното убеждение, че ЕС по-скоро пречи, отколкото да помага при решаването на такива проблеми, създадоха перфектна обстановка за популистите и особено за десните от много европейски страни.

   "В този смисъл Бойко Борисов може да бъде спокоен - неговата власт е популистка само когато ни плаши с бежанците, за да не питаме за трафика на мигрантите през страната, да забравим за високата корупция, прогнилите институции, върлуващото беззаконие, спряната съдебна реформа... - написа Петя Владимирова. - Но не и когато разпределя бюджета. Тогава тя е само цинична."

   Днес популистки партии са представени в парламентите на повечето европейски страни. Болшинството от тях са десни, макар и не всички радикални. Други са леви или възприемат мъгливи платформи, които не могат да бъдат определени лесно като леви или десни. Популистите днес контролират най-големия брой парламентарни места в шест страни: Гърция, Унгария, Италия, Полша, Словакия и Швейцария. В три от тях (Унгария, Италия и Словакия), различни популистки партии са спечелили мнозинството от гласовете, макар че в Унгария и Италия основните популистки партии са съперници. Ситуацията в Унгария, където и двете водещи партии, Фидес и Йобик, са популистки, е най-поразителна. Накрая, в три други страни - Финландия, Литва и Норвегия - популистките партии сега са част от управляващата коалиция.

   "При сегашната обстановка тази тромава реализация на многостепенна демокрация и отворена икономика под формата на ЕС не може реално да се конкурира с приповдигнатите обещания на популистите. Но когато стане ясно, че те не могат да ги изпълнят, европейската общественост ще се върне обратно при ЕС. Човек може само да се надява, че по това време все още ще има Европейски съюз, който да я очаква", заявява шефът на Центъра за европейски изследвания Даниел Грос.

   Междувременно, с появата на политическата сцена на Доналд Тръмп, популизмът избухна и на американска територия. Разтърсвайки не само политическите, но и бизнес-елитите в Съединените щати. Каква е причината?

   "Европа и Северна Америка включват страни със силно различни икономически, социални и политически условия. Но те са изправени пред едно и също предизвикателство - липса на сериозен икономически растеж - обяснява популисткото въставане срещу елитите американският журналист Фарид Закарая. - Въпреки разнообразието от икономически политики, всички западни страни изпитват липса на растеж от 1970-те насам. Имало е краткотрайни бумове, но като цяло обстановката е такава на икономически застой. Какво може да обясни този упадък? В скорошната си книга "Възход и падение на нациите", Рукир Шарма отбелязва, че подобна широка тенденция като тази стагнация трябва да има и широки причини. И той поставя един фактор над всички останали: демографията."

   Нещо, което се доказва и от залеза на популизма в Латинска Америка, където демографският проблем не съществува.

КЛИКНЕТЕ  по долу на 2017 - 03.pdf, за да прочетете този брой на вестника:
AttachmentРазмер
2017-03.pdf4.35 MB