Брой 2363 (55) от 8-07-2016 - 25 години в. ВИДИН

 

Николай Асенов, издател-основател на вестник ВИДИН

НАШИЯТ ВЕСТНИКАРСКИ КОДЕКС

   Настоящият кодекс регламентира организацията на основните дейности, степента на професионалните ангажименти и принципите на взаимоотношенията в редакцията на вестник ВИДИН, считано от 13 август 1991 г.

ГЛАВНО ИЗИСКВАНЕ:

   В редакцията на свободния и независим вестник "ВИДИН" могат да работят само хора, обединени от основополагащите принципи на демокрацията - утвърждаване на свободното слово, конституционните права и гражданското общество.

ПРОФЕСИОНАЛНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ:

   - Вестникът защитава правото на хората от Видинския край да бъдат информирани;

   - Информацията да бъде точна, навременна и обоснована с факти;

   - Уважение към човешкото достойнство, личния живот и благополучието на хората - всеки е длъжен да се съобразява с правото на другия;

   - Всеки съзнава отговорността за своите публикации и отношение към обществените събития;

   - Никакви партийни пристрастия в професионалната дейност - журналистите са хроникьори, а не пропагандисти, поради което вестникът не обслужва информационно-пропагандните изяви на партиите и политиците, а изразява гражданското отношение към тяхната дейност.

   - Вестникът притежава ясна структура с утвърдени тематични, графични и обемни критерии, които могат да се адаптират единствено към реалния информационен поток;

   - Сътрудниците са съмишленици, обединени от професионалния интерес и стремежа да се отстояват идеите на гражданското общество за добротворство, човешко достойнство, гражданска доблест и обществен морал...  (Публикува се за ВТОРИ път)

ДОБРОТВОРСТВО, ГРАЖДАНСКА ДОБЛЕСТ И ОБЩЕСТВЕН МОРАЛ

    С ТЕЗИ всевечни общочовешки ценности се съизмерват нашите 25-годишни утопично-пожелателни вестникарски усилия. С тях и ще продължим, въпреки болезненото усещане за ответна ехидно-назидателна реакция на вездесъщия примат. Съзнаваме, че простакът във всичките си форми и проявления е непобедим и безскрупулно шества навсякъде. Ражда го синдромът на войнстващата посредственост, която поощряваме - осмислено или неволно, добродетелно или наивно, компромисно или бездушно... Така стимулираме край себе си "възхода" на тъпата и самодоволна уродливост, срещу която (и понеже сме късопаметни) ще натякваме, поне през пет години нашето човешко и вестникарско символ-верую. Докато ни има!

Георги ИВАНЧЕВ - председател на Гражданския комитет за възраждане на Видинския край:

   КЪДЕ Е СВОБОДНОТО гражданско общество, призвано да ражда, поощрява и защитава свободното гражданско слово!...Докога ще търпим да ни управляват маниакални фашизиоди, тъпоъгълни овнешки мутри и всякакви други бандити? Докога ще понасяме разни просташко арогантни властолюбиви хищници да се разпореждат, кадруват, мърсуват и гаврят с живота и съдбите ни...

Роберт НИКОЛАЕВ, главен редактор:

ЮбилейНО

   На 13 август 1991 г. се роди първият брой на вестник ВИДИН със съзидателната воля на издателя Николай Асенов и дръзновения ентусиазъм на шепа съмишленици да възродят традициите на видинския периодичен печат, защитавайки свободата на словото и демократичното право на хората да бъдат информирани.

   Тогава, съзвучно с първия полъх на "вятъра на промяната", първописателите като донкихотовци все още вярваха, че тя е възможна. Тъй както искрицата надежда, че ни чака по-добро бъдеще, беше все още опияняващо жива за повечето от "непосветените" видинлии...

   Изтрезняването настъпи бързо, когато стана ясно, че цената да живееш и твориш честно и достойно се оказа твърде солена, а понякога и отчайващо непосилна.

   Днес, 25 години по-късно, продължават да ни развращават отвсякъде с политпорнография, проституираща медийна чалга и перверзно словоблудство... А в годината на нашия юбилей някои вестници окончателно изчезнаха от вестникарския пазар.

   Но ние продължаваме да търсим морална опора и утеха в тези, които успяха двадесет и пет години да съхранят чувството си за самоуважение. С тъжната констатация, че сега повече отколкото в началото е наложително да се отстояват принципите на свободата на словото.

Николай ВИТАНОВ, свободен публицист:

ДЕЛНИЧНО ЗА ЮБИЛЕЯ

   Когато през лятото на 1991 година се появи вестник ВИДИН, България беше бременна с демокрация. И доколко тогава имахме представа за такава обществена практика, за нейното установяване в региона спомогна и видинският вестник. Кое как се изроди в този процес може да се види от страниците му, към които по различни поводи се връщахме през годините, а с любопитство и в тази юбилейна година. При които връщания се оказа, че позициите ни са били не само верни, но и повечето от тях - актуални до ден-днешен. По причина, че вестникът е имал и има позиции. Знаем, че с принципи се оцелява трудно в едно лицемерно и корумпирано общество, но в случая другото е търговия не само с личното, но и с общественото достойнство.

    Срамно и мизерно за всички ни е, че живеем в лицемерно и корумпирано общество. Затова повечето от преминалите през публичното пространство журналисти и издания или умряха, или до смъртта си ще се срамуват да се връщат към миналото си. Защото не са имали позиции. Докато вестник ВИДИН няма от какво да се срамува. По неговите и по малкото подобни други страници ще се пише историята. Както днес търсим истината във вестниците на Раковски и Каравелов, Ботев и Захари Стоянов. Защото не са много принципните битки в българската история, които (не) се водеха, а и още (не) се водят в публичното пространство. Въпреки потопът от напъни за публични изяви! Колкото и възможностите за тяхното разширяване да се увеличават по технологичен път! Масовостта и технологиите нямат морал и сетива за истината.

Николай Асенов:

СЪПРИЧАСТНИ

   БЯХМЕ заедно 25 години и в над 2500 броя на вестниците "ВИДИН", "ЗЕМЕДЕЛСКИ КАЛЕНДАР", "СЕВЕР", "ВИДИНСКИ БАНКЕР", "ЕКСТУР", "БЕЛОГРАДЧИК", "ДИМОВО", "НОВО СЕЛО", "МАКРЕШ", "БРЕГОВО", "ГРАМАДА", "ЧУПРЕНЕ"... и алманасите от поредицата "ГРАЖДАНИТЕ НА ВИДИН". Крачехме дружно или се разминавахме с десетки сподвижници, изкушени от съблазънта на печатното слово. С повечето и до днес съпреживяваме обич, спомени и надежди, други забравяме с омерзение - всички, за добро или лошо, съпричастни към нашето съзряване.

Лора ВЛАДИМИРОВА:

Моят житейски избор и съдба

Станах част от екипа на в. ВИДИН през 1992 г. и слава Богу, професионалната и житейската ми съдба продължава да е свързана с него. Защото той остана верен на себе си и на своите читатели - обективно да отразява многоликия живот на града, чието име достойно носи. Негова запазена марка е коректният журналистически език и острият полемичен тон, търсещ отговори на наболели обществено-политически проблеми.

Затова нерядко получавахме незаслужени упреци и без да бъдем груби в журналистическия си изказ предизвиквахме скандални дебати с широк обществен отзвук. Едни ни ругаеха, даже съдеха, други ни адмирираха. Но това са рисковете на вестникарската професия, на която сме се обрекли.

Трудно ми е да кажа какво ми даде в. ВИДИН? Отговорът не може да бъде еднозначен. Защото вестникът е моят избор и съдба. Подобно на всички, избрали да останат да живеят в града, асоцииращ се за много от жителите му с нашия вестник, Видин има за мен особен магнетизъм с неповторимата си атмосфера на богата древност и специфичен дух. Затова ме боли от бедната му съвременност и в почти всичките си журналистически материали се стремя да припомням познати и нетолкова познати събития и личности, търсех и дано да съм успявала, отговор доколко нашето съвремие ни е отдалечило от тях и от ценностите, които те са ни завещали. Искам да вярвам, че нашите читатели са почувствали моята и на вестника категорична убеденост, че градът ни не може и не бива да потъва в безвремието.

Двадесет и пет години са твърде малко за един човешки живот. И твърде много за един вестник, доказващ чрез всеки ред от вестникарските си страници свободата на словото. За мен е гордост да принадлежа към редакционния му екип. И огромна отговорност да съм вярна на изповядваните от в. ВИДИН граждански позиции и морал.

Маргарита НИКОЛОВА и Нинко ЗАЯКОВ:

Напред във времето с искри-слова

   Вихрогонът Пегас (крилат кон от митологията, символ на творческото вдъхновение и свободното слово) е познатата емблема на в. ВИДИН. Вече четвърт век той препуска по стръмния хребет на нашето, българското безвремие. Търси брод през непримирими врагове, захапали оглозгана България, и ръфат ли, ръфат.

   Селата умират. Полята пустеят. Гората гори. Децата редеят. В това срамно време на политически и нравствен упадък избуяват и се роят партии и лидери. Всеки от тях - най-юначен, най-честен, най-готов да се жертва за род и Родина (само на думи!).

   Чумно време, когато нищо не е по-свято от... джоба, когато лъжата е "свята истина", а истината е отдавна умряла. Вестник ВИДИН, въпреки ветрове и бури, успява да съхрани и носи напред възрожденските стремления на първия видински вестник "Ступан" (1 януари 1874 година) на учителя Димитър Хранов, "Свобода" на историка Димитър Мишев, "Просвета" на Комитета за културно въздигане на Видинския край и вече 25 години ратува за ново възраждане на Видинския край.

   Препускай напред във времето, Пегасе! И нека все така искри-слова да святкат изпод копитата ти! Четстит четвърт век!

 

Димитрина ТАБАКОВА:

ВИДИН

Един невероятно светъл град!

Повлякъл шлейф от мрежи на рибари,

очи отворил към водата само

не вижда вече слънцето разжарено.

И кулите оглеждат се в реката,

а тя тече, тъй както и преди.

Но няма пряпорец да се развява

и няма тръбен глас да зазвучи.

Това е моят град! Унесен, тихо

живее в спомени за минало велико.

Печално се усмихва. И замира

в изгарящото августовско пладне.

КЛИКНЕТЕ  по долу на 2016 - 55.pdf, за да прочетете този брой на вестника:

AttachmentРазмер
2016-55.pdf4.43 MB