Брой 2391 (83) от 5-12-2016

ЗАГЛАВИЯ в бр. 2391 (83) на в. ВИДИН:

  - Юбилейна среща: 25 години Видински комитет "Васил Левски" (44 видинлии - наградени за съпричастност към живота и делото на Апостола)
  - ЧЕСТИТ НИКУЛДЕН!  (Свети отче Николае, моли Бога за нас!)
  - Маргарита Николова, етнограф: Празникът на Свети Никола
  - Намериха концесионер за пристанище Видин юг
  - Памет за екзарх Антим Първи
  - Концерт от руски песни на дуо "Кактус"
  - Юга победи Севера в Мача на звездите
  - Светът на източния човек (Открит урок по история и цивилизация в Математическата гимназия)
  - Да довършим заедно параклиса в село Жеглица
  - Данъчни облекчения чрез работодател
  - ФотоИЗЛОЖБА: "Носталгично" - на 70 години (На връх 70-ия си рожден ден (6 декември, вторник) нашият колега и приятел фоторепортерът Златко Ангелов - един от създателите на вестник ВИДИН, представя своята ретроспективна фотоизложба)
  - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 
"Найчо Цанов" № 6
 
ПОДИР АПОСТОЛА
 
ПО ДИРИТЕ НА РЕПУБЛИКАТА

   Догодина се навършват 180 години от рождението на Васил Левски. Вярно, че не става дума за класически юбилей, показателното е, че все повече и по-млади българи търсят повод да си припомнят думи и дела на великия ни съотечественик, които да осмислят днешния им живот, да облекчат съвестите им в днешния сложен и забързан свят. Затова все по-често се вълнуват и от идеята за чиста и свята република. Защото ще станат 139 години откакто сме се освободили, а още не можем да съградим тази общност, за която иначе се пишат сума ти реферати и трактати. Република, в която да има равенство не само пред правата и задълженията, но и пред възможностите за развитие.

   Няма да даваме отрицателни примери, защото трябва надълго и нашироко да описваме нещастния си живот от Девети септември до Десети ноември и след това. Ще припомним само, че на 30 ноември, когато депутатите се дърляха за поредната бюджетна баница, щатните патриоти поискаха два милиона за отбелязване на годишнината от рождението на Апостола. Които милиони не че се досвидяха на депутатите, ами по-скоро ги уплашиха да не издадат търгашеската им природа. Българските политици не пропускат реклама с името на Левски или селфи с образа му, но винаги се подплашват, щом се заговори за апостолската му отдаденост на истината и свободата.

   Апропо, парламентарният флашмоб завърши с рецитация на турчина Четин Казак, който подхвана от трибуната стихотворението на Христо Ботев "Патриот". Която рецитация грубо бе прекъсната, тъй като целокупното патриотство трябваше спешно да се спазарява за нов управленски мандат и нямаше време ни да яде, ни да пие, камо ли стихове на Ботев да слуша.

   В нормалността се върнахме на другия ден, когато във Видин 25-годишен юбилей отбеляза видинската организация на Общобългарския комитет "Васил Левски". Която под ръководството на Георги Иванчев и Ивайло Милушев е определено най-дейната в страната. Особено жизнено в последните години се оказа движението "Млади възрожденци", заляло с инициативи цяла България, но проявяващо се особено активно и впечатляващо в град Брегово.

   Що се отнася до четвъртвековния юбилей на Видинския комитет, за него бе издаден алманахът "По стъпките на Апостола", проследяващ историята му от неговото възникване през 1991 г. По който повод неговият родолюбив председател Георги Иванчев бе награден от председателя на Общобългарския комитет Васил Василев със златен медал "Левски".

 

 
 
Николай Витанов
 
ИДЕ ЛИ КРАЯТ НА ПОПУЛИЗМА?
 
СЛЕД ШОКА ТРЪМП
 
Извънсистемност в политиката или завръщане на умереното дясно

   Полудял ли е светът след падането на Желязната завеса, или оттогава просто и България се вписва в неговата нормалност от промени, включително катаклизми? Което в навечерието на новата 2017 година се измерва с очакването на новия господар на Белия дом, както и на изборите във Франция и Германия, а защо не и на предсрочните у нас. Общата черта на които тенденции е първо връщане на дясното, а след това и на лявото в техните естествени идеологически форми.

   Защото колкото и да ни представят Тръмп като извънсистемно (според някои едва ли не извънземно) явление, с всеки изминал ден до встъпването му в длъжност разбираме, че намеренията все повече и повече се обличат в идеологията на Републиканската партия. Което ще рече, че ако популизмът е бил част от извънсистемността на милиардера, то той постепенно влиза в коловозите, опитомяван в стил Екзюпери, придаващ на рижата немска издънка все по-класическата роля на десен политик.

   След критично ниската популярност на социалистическото управление във Франция пък страната се ориентира категорично (да се надяваме не радикално) надясно, което увеличава значително шансовете на кандидата за президент от Съюза за народно движение Франсоа Фийон - бивш премиер на бившия президент Саркози. Въпреки че този кандидат обещава на французите това, което някога Чърчил, а после и Тачър обещаваха на англичаните - кръв, пот и сълзи, в случая - подем в икономиката и връщане на водещата роля на Франция в световната политика, но след драстични съкращения в администрацията, увеличаване на работната седмица и т. н. все непопулярни мерки.

   Що се отнася до Меркел, след като обяви, че ще се бори за четвърти мандат като канцлер, тя посочи и приоритетите си - пенсионна реформа, дигитализиране на икономиката, силна и справедлива Германия. Типични (не крайно десни) цели и ценности. Като, според доста политически наблюдатели, тази нормализация на дясното, която се изразява в отказване от популизма, ще нормализира и лявото, което на едни места е затънало в съглашателство с елитите (олигархиите), другаде - в национализъм, често не много далеч от нацизма.

   Затова връщането към социалните корени на политиката, особено в Америка, бе посрещнато от елитите определено параноично. Тъй като „параноята често е протест срещу безсилието и израз на усещане за незначителност - обяснява британският философ и политически наблюдател Джон Грей (1948). - Тези симптоми са видими днес сред либералните елити, които, противно на всичките им очаквания, бяха грубо свалени от власт. В едно следизборно интервю, дадено пред холандската телевизия, Сидни Блументал, дългогодишен съюзник на Клинтън, описва победата на Тръмп като "coup d'etat"(преврат), оркестриран от "крайно десните агенти на ФБР". Като параноично мислене от такъв вид говори за отказ да се учи от опита."

   Защото истината за успеха на Тръмп (формално по-десният) и преди всичко за загубата на Хилъри (по-лявата), според Грей, е социално обусловена. Ето как: "реалните заплати в Съединените щати паднаха рязко по време на световната финансова криза, продължиха да падат в три последователни години, а след това стагнираха. И макар че средният семеен доход нарасна с рекордни 5.2 процента през 2015, през септември тази година той все още беше с 1.6 процента под нивото на 2007. Тръмп схвана това, а същото направи и демократическият бунтовник Бърни Сандърс. Докато либерали като Хилъри Клинтън и поддръжниците й продължиха да го игнорират."

   Така, макар и еклектично изглеждащи, при благоприятно стечение на обстоятелствата икономическите политики на Тръмп, комбиниращи увеличението на инфраструктурните разходи с драстично увеличение на военните такива, заедно с данъчните намаления, могат да доведат до впечатляващ икономически бум в Съединените щати. Който ще върне работните места и ще стабилизира и други западни индустрии. Разбира се, подобна политика води до рискове от инфлация, повишени лихвени проценти и задлъжнялост на страната, но това е пътят, по който САЩ, а и всяка друга страна, може да се освободи от задушаващата прегръдка на олигархията, твърдят полит-икономисти.

   Като, в същото време, бунтът срещу елитите и въобще другите не се предпоставя от омраза или расизъм. Той, според специалисти, е задвижван от самата световна икономика. Което състояние на човечеството маркира едно нещо преди всички останали: че ерата на неолиберализма е приключила, а ерата на неонационализма едва-що започва. Ера, в която „дефлацията, а не инфлацията е новата нормалност" (Марк Блит).

   От друга страна, това своего рода "затваряне" на американската нация може да се определя като вид национализъм. Той обаче е на широка народна, патриотична, а не олигархична основа. И такъв е и заявеният политически курс на десните във Франция и Германия - курс към временна или по-трайна де-глобализация. Или както казват германците на източноевропейците, като не ви харесват правилата в Европейския съюз, напуснете го - това не е СИВ или Варшавския договор!

   "Модерността - коментира американският журналист Марк Лила - отприщи постоянна битка между няколко концепции за човека, обществото, историята. И понякога самите ние сме разкъсани между тези концепции. Ислямистите, например, искат да наложат бурката, но същевременно да запазят мобилния си телефон. Тази двойственост съществува дори в средите на американския консерватизъм. Привържениците на Рейгън искат икономика, която е в непрекъснато движение, и същевременно общество и семейства, които не се променят. Вляво е точно обратното. Докато всички американци са разкъсани между желанието да бъдат по-свободни и желанието да се защитят от последствията на свободата. Що се отнася до Тръмп, не мисля, че той ще успее да реши това уравнение. Дори е вероятно да добави ново противоречие към противоречието", заключава Лила, който междувременно е и преподавател по история в Колумбийския университет.

   Иначе, въпреки големите надежди, няма гаранции и за бързи успехи на Фийон във Франция и Меркел в Германия. Макар изгледите за случване на политиките на национално възраждане в Европа да са по-големи, отколкото в Америка. Според немаловажния в днешния свят на тотален шпионаж аргумент, че все има неразградени дворове, но толкова разграден като американския никъде по света няма. "В нашия все по-англоезичен свят, американците са станали напълно прозрачни за англоговорящите по целия свят, докато в същото време светът си остава все така заплашително затворен за моноезичните американци - отбелязва Иван Кръстев. - Докато светът поглъща американските филми и следи американската политика, американците продължават да знаят твърде малко за това как мислят и живеят другите. Американците никога не са чували за филмовите звезди на другите страни и имат само бегла представа какви са политическите конфликти по света. Тази голяма епистемологична (познавателна) асиметрия е източник на реална слабост. Когато "Уикилийкс" публикува секретните телеграми на Държавния департамент на САЩ или оповестява кореспонденцията на кампанията на Клинтън, това е глобална новинарска сензация, която създава голям проблем за американската дипломация. Докато изтичането на китайските дипломатически телеграми или писмата на руски официални лица никога няма да привлече глобалния интерес, просто защото малцина са тези в другите държави, които биха могли да прочетат китайски или руски, а още по-малко биха могли да ги разберат," обяснява Кръстев.

   Въпросът ни в заключение се свежда до това: как тези световни процеси на политическа нормализация (идеологизация) ще повлияят на българската политическа система? В която след Десети ноември под задкулисния контрол и дори управление на бившата Държавна сигурност и в името на узурпиране на властта на всяка цена всички партии (си о)станаха извънсистемни. Затова у нас политическите посоки ляво-дясно нищо не означават. Което ще рече, че нормалното дясно в България въобще не е идвало. Всичко беше престъпни милиционеро-комунистически претакания с цел разграбване на държавата. Хеле, ножът като че вече е опрял в кокала. И държавата трябва да се рестартира. Но не от Юнкер, Меркел или Тръмп, а от нас самите. Ние трябва да формираме критичната маса от българи, които да изметат крадливата и свадлива политическа фауна.

   Светъл лъч в това отношение беше обявеният на 3 март от четиримата професори Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров манифест за републиката. С времето обаче и той потъна в ширещото се блато на популизма и простащината. Което обаче не означава, че не трябва да се правят нови опити за промени. Като този с договора за "Нова Българска република", предложен на гражданите от Радан Кънев и ДСБ. Разбира се, мнозина гледат снизходително и на тази харта, но има и мнения, че никога не се знае промяната дали няма да дойде толкова бързо, че пак да ни хване неподготвени за предизвикателствата.

КЛИКНЕТЕ  по долу на 2016 - 83.pdf, за да прочетете този брой на вестника:
AttachmentРазмер
2016-83.pdf6.6 MB